Za tova njama "davnost", 1
Ilya V. Talev
"... В най-голям център за политически репресии обаче се превръща
Белене. В протокол ╧ 5 от 27. IV. 1949 на Министерския съвет (МС), чийто
председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взема решение ╧
1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира ТВО
(трудово-възпитателни общежития) и то да стане основен лагер за
политически лица. След създаването му всички политически противници на
БКП са събрани там. От няколкото по чудо запазени строго секретни
доклади на МВР, приложени по делото, става ясно, че след └народния съд■
комунистическата партия използва политическото въдворяване като основен
инструмент за репресия срещу остатъка от опозицията, за тотален контрол
и всяване на страх в обществото.
На 8. VII. 1952 министър-председателят Вълко Червенков иска писмено
от министъра на вътрешните работи Георги Цанков в ПБ да бъде представен
└точен доклад за броя на въдворените, причини и пускания■. В строго
поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО се намират 2323 лица, от които
2248 мъже и 75 жени. В секретната справка се изнасят и конкретни данни
за настаняване в ТВО през годините: 1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,
1951 г. -1459, 1952 г. - 355 лица. Днес тези цифри трудно биха могли да
бъдат проверени. Характеристиките обаче, по които въдворяваните са
разделени на групи, са твърде показателни и не се нуждаят от коментар:
⌠1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия
и други вражески прояви - 5 души
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IX. 1944,
укрили се от Народния съд - 262
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IX. 1944, укрили се от
Народния съд - 173
4. Провокатори и за предателства в партията - 47
5. Активни иванмихайловисти (ВМРО) - 41
6. Лидери, бивши министри и друга водачи на буржоазни и фашистки
партии - 65
7. Ръководещи и активни николапетковисти и лулчевисти, членове на
върховното и окръжните ръководства, народни представители - 529
8. Бивши водачи на легионери и ратници - 66
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и
подготовка за това - 26
10. Ятаци и помагачи на бандита или шпиони и диверсанти,
прехвърлени в страната - 279
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации - 170
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди,
разпространяване на анонимки и други разни - 243
13. Чужденци, влезли нелегално в страната по неустановени причини -
41
14. Анархисти с активни действия - 43
15. Сътрудници на полицията - 98
16. Сътрудници на чужди разузнавания - 91
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки -
144 лица.■
Строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО - Белене, към
25. VII. 1953 сочи, че там са се намирали общо 1913 души. От тях
задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални
прояви - 181.Със заповед ╧ 22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858
лица. От останалите 1055 души 874 са били въдворени за
контрареволюционна дейност, а 181 са били криминални. Арестуваните за
контрареволюционна дейност са разделени на
1. Полицейски служители - 156 лица
2. Бивши офицери - 92
3. Анархисти - 16
4. Николапетковисти √ 123
5. Разни (михайловисти, демократи) - 290
6. Провокатори - 27
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21 души.
Направена е разбивка по срокове на задържане:
∙ за 6 месеца - 88 лица;
∙ за 1 година - 515;
∙ за година и половина - 2;
∙ за 2 години - 493;
∙ за 3 години - 456;
∙ за 4 години - 147;
∙ за 5 години - 366;
∙ за 6 години - 34;
∙ за 7 години - 222 души.
С протокол └А■ ╧ 135 от 5. IX. 1953 на ПБ на ЦК на БКП в състав В.
Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М.
Нейчев, Р. Дамянов се взема решение за закриване на единственото в
страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и
криминални престъпления. Пак тогава ръководството на партията
потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5. VIII
същата година. От 1. IX. 1953 са освободени още 584 въдворени. В
съобщението на председателството на Народното събрание и МС по този
повод се казва, че └са налице условията за закриване на ТВО - Белене, и
за вдигане на изселническия режим над разселените лица■. В друг доклад,
изготвен от членовете на ПБ Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев на 26.
VIII. 1953, обаче е отсята информация само за └останалите към 1953 г. в
ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии■. Посочват, че
могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов
Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петьр Николов
Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван
Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мошанов, Марко Рязков, Никола Недев,
Петко Стоянов се уточнява, че може да бъдат предадени на съд. За
задържаните 118 бивши офицери се прави заключението, че следва да бъдат
пуснати 29 души, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов,
Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. Посочено е, че на съд може да
бъдат предадени 89 души, сред които бившите генерали Ганчо Иванов,
Никола Ганчев и Костадин Чешмеджиев. Докладът констатира, че след 9. IX.
1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24 624 членове. За
малка България това са едни твърде големи цифри, които потвърждават
размаха на политическия терор.
След закриване на ТВО - Белене, въдворяване по политически причини
не е имало от 1.1.1954 до 5. XI. 1956. С Указ за изменение на Закона за
Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в └Известие на
Президиума на Народното събрание■, се приема поправка за ТВО. С нея в
трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните
работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални
престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли
възпитателна роля.
На 4. VIII. 1956 указ ╧ 468 за някои права на Народната милиция е
променен. С параграф единствен се приема, че милицията с разрешение на
главния прокурор може да взема три вида мерки └спрямо лица, осъждани за
престъпления срещу Народната република, или такива, които с оглед на
миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност
за обществения рёд, спрямо рецидивиста, осъждани за престъпления против
обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документа и
парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство,
както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство, съзнателно
отбягват да се занимават с общественополезен труд или систематически
скитат из страната■. Трите мерки са
- принудително установяване на друго местожителство за определен
срок;
- забрана за напускане на местожителството за определен срок;
- настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под
надзора на прокуратурата.
Според поправката срокът за престояване в ТВО се определя от
министъра на вътрешните работи и главния прокурор.
Три години по-късно, през 1959 г., последната точка от указа ще се
използва от МВР като законово основание за изпращане на └хулиганите■ в
секретния лагер край Ловеч.
Унгарските събития от 1956 г. връщат старите репресивни мерки.
Възстановено е и отделение └Въдворяване и изселване■ - ДС при МВР.
Въпреки че няма реална опасност в България да се случат събитията от
Унгария, БКП взема превантивни мерки и Белене отново се превръща в
политически лагер, който е напълнен с опасни за комунистическите
управници лица. Априлският пленум от 1956 г., на който Живков затвърдява
позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954 г., вече е минал.
Един от хората, който тогава безрезервно подкрепят бъдещия диктатор, е
именно Мирчо Спасов, човекът, който до края на 60-те години ще разполага
с голямата власт в МВР и Държавна сигурност. └Застанах твърдо зад Тодор
Живков след априлския пленум", не скрива при един от разпитите през 1990
г. Мирчо Спасов. Следвайки ленинските принципи, Живков поема твърд курс
към └укрепване завоеванията на социализма■. С протокол └Б■ ╧ 9 от 17.
XI. 1956 ПБ на ЦК на БКП в състав Георги Дамянов, Райко Дамянов, Тодор
Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Панков, Вълко Червенков,
Антон Югов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Боян Българанов и Боян Тасков
взема решение за изселване от столицата на всички обществено опасни
лица. В него е записано: └Да се въдворят в ТВО - Белене, най-опасните за
реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили
се на местоживеене в София и друга големи градове.■ В друга справка с
гриф └Строго поверително!■ от 8. XI. 1956 на министъра на вътрешните
работи Георги Цанков става ясно, че милицията и ДС вече са извършили
арести на 564 души, сред който └115 дейци на бившата земеделска
опозиция, 42 царски офицери и 33 фашистки управници и капиталиста■.
1958 г. е белязана от засилващата се тенденция в политика-та на
партията да се налага силов контрол чрез репресивния апарат на МВР. Така
се ражда и една от големите акции на властта по пътя към новия морал на
социализма, добила печална известност като акцията срещу └хулиганите■.
На 21.1. 1958 на заседание на ПБ на ЦК на БКП в състав Боян Българанов,
Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков,
Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов,
Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров лично по доклад на Тодор
Живков се разглежда въпросът за засилване на борбата против хулиганските
прояви. След обсъждане с протокол └А■ ╧ 3 от същата дата ПБ решава: └С
цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви
Политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на
вътрешните работи, б. а.) да организира въдворяването на принудителен
физически труд на отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци,
рецидивисти и други разложени елементи.■ Година и половина по-късно това
решение заедно с изменението в Закона за Народната милиция за
въдворяването ще се превърне в законова вратичка за създаването на
ловешкия лагер. Удобната формулировка └хулигани■ пък ще предложи
неограничени възможности на репресивните органи за изпращане на всякакви
хора край Ловеч.
В изпълнение на партийната повеля за борба срещу хулиганите от
началото на 1958 г. активно се включва МВР От един запазен протокол ╧ 5
от 4. III. 1958 на заседание на колегиума на МВР се разбира, че
заместник-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов е изнесъл доклад
за └изготвяне на режим за прочистване на столицата от криминални
престъпници рецидивиста и други обществено опасни лица■. Ръководството
на министерството решава └да се проучат и в бъдеще изпратят в ТВО
отделни лица с доказани хулигански прояви и злостни престъпници
рецидивиста■. За размаха на действията свидетелства и секретно окръжно ╧
1-39 от 5. III. 1959 до директора на Народната милиция и окръжните
началници на МВР пак от зам.-министър Мирчо Спасов. С него той изпраща
указанията на министъра какви лица трябва да остават в ТВО: └Да се
прегледат много внимателно всички, които остават в ТВО, и се отсеят
така, че там да останат само непоправимите и действително класови
врагове и престъпници.■
През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналиста
министър-председателят Антон Югов заявява, че в България няма вече ТВО.
Откровената лъжа, която е могла да доведе до негативни външнополитически
последствия, тъй като лагерът в Белене е работел с пълна пара, е довела
до спешно събиране на партийната върхушка. Политбюро решава незабавно да
бъдат освободени повечето от въдворените в Белене. Това става с решение
от 27. VIII. 1959 на ПБ в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги
Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов,
Станко Тодоров и Пенчо Кубадински, като е прието да се освободят всички
276 политически и 981 с криминални прояви. В Белене остават 166 лица,
които МВР е определило като └непоправими рецидивисти■ и които няма
намерение да освободи. Вместо предаването им на правосъдието за тях се
предлага и в крайна сметка се взема друго решение. На същото заседание
от 27. VIII вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад
посочва какво трябва да стане с тези останали 166 души. Според него └за
по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните
рецидивисти и хулиганите е целесъобразно да се разреши временно на МВР в
отделни случаи по много прецизна оценка на лица, които са станали
нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна
на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически
труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". В тази
връзка той предлага на ПБ спрямо неосвободените дотогава 166 лица от
Белене да се приложи мярката └тежък физически труд■.
Въпреки че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата
приема, че Политбюро не е вземало такова, предложението на вътрешния
министър Цанков в действителност е изпълнено, без да се гласува от
ръководството на партията. Въпросните 166 └непоправими рецидивисти■
поставят началото на лагера край Ловеч. МВР формира новия обект като
Трудовата група - Ловеч, поделение 0789, филиал на ТВО - Белене, с щатен
състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. Четиридесет
години по-късно от една Крита дотогава стенограма на ПБ се разбира, че
съдбата на заточените край Ловеч е решена предварително с благословията
на Тодор Живков след личен разговор на министър Георги Цанков с
диктатора. Стенограмата е от заседанието на ПБ от 5. IV. 1962, когато
скандалът с лагера вече тресе върховете на партията и ПБ на ЦК на БКП
решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков разкрива, че още през
1959 г. Живков е бил информиран за новия лагер: └През 1959 г. ние
разгледахме обстановката в страната и дойдохме до заключението, че не ще
може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е
разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се
пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за
една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да
започнем да ги гоним наново, или да ги изолираме някъде. Тогава решихме
да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги
превъзпитаваме чрез тежък физически труд...■
(Из новата документална книга за прекращаването на съдебните процеси за
комунистическите концлагери в България: Христов, Хр., ⌠Секретното дело
за лагерите■, София, 1999, стр. 10-16)