се върнах от пазаруване на храна за седмицата.
Като се приближавах към щанда със зеленчуците, на известно разстояние пред мен млад мъж буташе пазарната количка, в която седеше момченце на 3-4 г. Аз дочувах че мъжът пееше нещо тихичко на сина си, но от разстоянието не различавах какво.
А ми звучеше познато. Като се приближих достатъчно започнах да различавам думите:
"Зеленчуци, който не яде,
Той голям не ще да порасте.
Не ще има румени страни."
Стана ми весело.
Този магазин не беше специализиран, етнически.
Най-обикновен американски супермаркет.
Вече може да се каже, че българите сме на всеки километър.
Или по-скоро - на всяка миля. Да не объркваме местните с метричната система.<g>
Стоил