Za tova njama "davnost", 2
Ilya V. Talev
(и цинизмът на ⌠главните герои■)
⌠Първите лагеристи са набутани в няколко бараки, останали от
младежката бригада, строила железопътната линия Ловеч-Троян. Лагерът се
намира вдясно по посока Троян, при разклона за с. Хлевене. Първият шеф
на Трудовата група (ТГ), но за кратко е полк. Иван Тричков, началник на
Белене. Преди лагерът да започне да функционира, той нарежда на Петър
Гогов, тогава заместник-началник на Белене, да преведе в кариерата в
Ловеч оставените в закритото ТВО затворници. Първата група от 20 души е
изпратена с Цвятко Горанов, който в новия лагер става началник-обект, да
подготви помещенията. След 20 дни и Гогов заминава за Ловеч с
останалите.
Бившият лагерист Тодор Минков от София, задържан през 1957 г. по
време на └хулиганската■ акция и пратен в Белене без съд и присъда, е
сред първите, които са изпратени в Ловеч. Като дата на заминаването за
новия лагер в показанията си той посочва 10. IX. 1959: └Вкараха ни в
дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха
милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да
къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м, където ги струпвахме
на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от
двете страни ни биеха с тояги. Побоя командваше капитан Горанов, той
също биеше...■
Първата група от новопристигнали въдворени е наброявала около 40-50
души. От 166 души в началото само след няколко месеца край Ловеч вече е
имало около 1000 души. При идването на нови хора под командването на
Горанов се е изпълнявал специален └ритуал■, приет като традиционен за
лагера - старите лагеристи се строявали под команда на плаца в шпалир и
им е било заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е
изпълнявал, също получавал тояга.
Сутрин денят е започвал към 4.00-5.00 ч. без значение от сезона.
└Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работехме
до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите■,
спомня си оцелелият лагерист Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само
на обяд за един час. Прибирането в лагера, който се е намирал на около
1100 метра от кариерата, е ставало след изпълнение на нормите, но почти
винаги по тъмно, между 21.00-22.00 ч. Товаренето на влаковата
композиция, състояща се обикновено от 22 вагона, е трябвало да се
извършва за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м
камъни. └Когато идваше влаковата композиция, ставаше страшно. Всички се
юрвахме бегом към вагоните, носейки камъни. Които изоставаха, ги
подгонваха и удряха с тояги. Вагоните с чакъл товарехме за по 8 мин, а с
по-големи камъни - от 3 до 5 мин■, заявява пред следствието бившият
лагерист Христо Стефанов. За жените нормата е била изкопаването на пет
куб. м земна маса за разкриване повърхностния слой на кариерата и
извозването и на около 100 м, което е било неизпълнимо. Всичко се е
извършвало на бегом, при най-високо напрежение.
Според проверката на МВР за лагерите, образувана в началото на 1990
г. по повод публикациите в пресата, мъжете са работели на три обекта -
кариерата, асфалтна база и строителство на обществени сгради в Ловеч. От
издадените смъртни актове причините за смъртта са групирани така: 46
случая на остра сърдечна недостатъчност; 32 - различни белодробни
заболявания; 14 - бъбречни и чернодробни заболявания; 24 - мозъчни удари
и други мозъчни заболявания; 8 - стомашни болести; 7 - слънчеви удари; 7
- грип. Три са смъртните случаи при трудови злополуки. Тези данни на МВР
от 1990 г. обаче са непълни. По-късно следствието установява, че в
смъртните актове са нанасяни неверни диагнози от лице, нямащо
необходимата медицинска компетентност.
Петър Гогов потвърждава, че работата е била смазваща: └Лагеристите
почиваха от изтощение. Режимът беше изключително тежък. Спомням си, че
жените трябваше да изкопават по 5 куб. м пръст и да я преместват на 30 м
с колички. Това беше непосилна норма за една жена. Мирчо Спасов е идвал
5-6 пъти. За режима е давал указания да бъде строг и непрекъснато да
работят по 10 часа на ден. Мирчо Спасов не ми е давал указания, да се
убиват хора. Дочо Шипков (първи секретар на БКП в Ловеч по време на
лагера, б. а.) и Кирил Александров (началник на ОУ на МВР -Ловеч, б. а.)
са идвали 3-4 пъти. Те знаеха, че режимът е жесток. Не прави чест на
Шипков, че сега не казва истината.■
На един от разпитите бившият оперативен работник от ДС Николай
Газдов посочва: └Починали са около 120-150 души - всички от преумора в
работата, някои от естествена смърт, имало е и болни. В болница никой не
е каран. Битовите условия в лагера бяха непоносими. Трудовите норми се
определяха от Гогов и Горанов. Имало е случаи да се удължи времето,
защото нормите не се изпълняваха.■
Храната обикновено е била постна и предимно от зеленчуци - цвекло,
зеле, спанак, бобена чорба; сутрин - студен чай. Дневната дажба от хляб
е била около 700 г и се е давала наведнъж вечер, като се е изяждала
веднага. Къпането е ставало само в близката река Осъм, а през зимата не
е имало такова. Лагеристите са били въшлясали, а в бараките не е могло
да се спи от дървеници и всякакви паразита. Повече от година не е имало
никакво медицинско обслужване. Бившият лагерист Нено Христов признава:
└Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в
които имаше червей. Единственото нещо, което можеше да се направи, бе да
помолиш близките до теб да уринират върху раните по гърбовете, за да
заздравеят, други средства нямаше...■
През юли 1990 г. Прокуратурата на въоръжените сили (ПВС) назначава
лекарска експертиза, за която са ангажирани светилата на
здравеопазването ни, сред които проф. д-р Стойчо Раданов, ръководител на
катедра └Съдебна медицина■ при Медицинска академия, и още петима
специалисти. Комисията прави потресаващи изводи за условията на живот,
храненето, трудовата хигиена, профилактиката и медицинското обслужване в
лагера. Заключенията и се базират върху предоставения и следствен
материал, състоящ се от свидетелски показания и служебни документа.
Прегледани са 250 документа и около 600 страници доказателства.
Специалистите стигат до заключението: └Условията на живот, в ТГ- Ловеч,
са били изключително тежки. Според свидетелските показания лагеристите
не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с
външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да четат литература,
да залазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества.
Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него
по-голямата част от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно
бита с тояги и гумени маркучи. Описани са случаи на разкъсване на хора
от служебните кучета за назидание на останалите лагеристи, на завързване
за стълб и поливане с вода през зимния период, арогантно предупреждение,
че ще бъдат убита, и др. Всичко това говори, че условията на живот са
носили известен белег на неоправдан садизъм. Лагеристите са спали в
непригодени за нормално нощно почиване └спални помещения■, като в някои
от тях броят им е бил над 100 души. Спането се е извършвало на дървени
нарове, застлани със зебло, слама, липсвало е спално бельо и са се
завивали със стари одеяла и подръчни материали. Лагеристите са били
облечени със стари войнишки дрехи. Лично топло облекло не се е
позволявало. Сънят е бил крайно недостатъчен.
Храненето на лагеристите, оценено предимно по свидетелски
показания, се е състояло от закуска - чай и мармалад (при това с
ограничение на хляб), обяд - постни ястия (бобови и зеленчукови супи при
изключително рядко предлагане на месни продукти), вечер - обикновено
постни ястия с половин до един хляб. Начислено, калорийната дажба при
този хранителен порцион не би могла в никакъв случай да покрие
ежедневния разход. При груба преценка последният се е свеждал
най-вероятно между 4000-5100 килокалории на ден. Всичко това е създало
условия за системно недохранване и респективно - опасни за здравето
условия на съществуване и намалена устойчивост към различни по характер
външни въздействия.
Режимът на почивка и самата тежест на трудовия процес не са били
еднакви за всички въдворени. Особено високи изисквания към организацията
на лагеристите са били предявени към работещите на наказателния обект
└кариерата■. Там се е работело при ненормиран работен ден, при всички
случаи продължаващ над 10 работни часа и прекъсван за около 1 час за
обедна почивка. Единствените часове за седмична почивка са били
следобедите на неделните дни. Определяне на трудовите норми не е имало.
От лагеристите се е изисквало да работят без прекъсване, при максимално
напрежение на физическите възможности. Работата се е състояла във
ваденето на камъни, начукването им и товаренето им на вагонетки. Жените
са извършвали изкопна работа на земна маса. Според свидетелските
показания мъжете са добивали от 8 до 20 куб. м на ден, а жените - около
5 куб. м дневно. Този обем работа може и да не е реален, тъй като
надхвърля физическите възможности на средния по физически дадености
лагерист и е абсолютно недопустим за хора без предварителна физическа
тренираност. Такава междувпрочем не е извършвана и въдворените са били
откарвани направо на работа. При неизпълняване на непосилните норми се е
работело до късно през нощта. Режимът на труда в кариерата може да бъде
обобщен като опасен за здравето на лагерниците.
Хигиенните изисквания при подобен вид условия не са били спазвани.
Баня не е имало, топла вода - също. Миенето е ставало от маркуч и чешма.
Отходните помещения са били недостатъчни и е било забранено използването
им нощем. Лагеристите са били въшливи, а някои от тях са имали краста.
Не е имало препарати и средства за измиване и хигиенизиране.
Профилактични мероприятия не са извършвани. Медицински пункт и
лазарет са липсвали. Най-елементарно медицинско обслужване е било
осъществявано от някои лагеристи лекари при пълна липса на лекарски
средства. Всички тези условия на живот и труд, съчетани с елементи на
физическо насилие и граничещо със садизъм потъпкване на личните
ценности, са създали реална опасност за психическото и физическото
здраве на лагеристите и в този смисъл са допринесли съвсем определено за
високата смъртност в лагера.■(Лекарска експертиза)
Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. В
показанията си всички от ръководството на Трудовата група сочат, че са
действали единствено по устни указания на Мирчо Спасов. Началникът на
лагера Петър Гогов признава при първия си разпит на 23. III. 1990:
└Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на
Мирчо Спасов. Здравен пункт се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо
Чакъров е началник на отделение └Въдворяване и изселване■ - ДС при МВР,
заменен по-късно от Семко Ковачев, б. а.) от София ми се обади да не
правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на
месец. Къпането ставаше в неделя следобед на реката - това бе заповед на
Мирчо Спасов, устна, по телефона. Той забрани болните да се изпращат в
болница и разпореди труповете да не се връщат на близките. Окръжният
началник на МВР - Плевен, Георги Аргиров ми каза, └че който умре, умре.
Който остане жив, остане и като излезе и види работник, да му сваля
шапка". От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той
го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той - на мен.■
Началникът на обекта в лагера Цвятко Горанов също дава буквално
сходни до тези на Гогов показания, който уличават Спасов в едноличната
му власт: └С откриването на ТГ- Ловеч, Мирчо Спасов устно нареди да се
работи от изгрев до залез слънце. Той не издаваше писмени заповеди.
Мирчо Спасов каза, че тези хора трябва да работят при много тежък режим,
└да им се напукат ръцете от работа и когато излязат навън, да свалят
шапка на работника■. На нас казваха, че всички, който идват, са
криминални престъпници, и ние ги смятахме за такива. Мирчо Спасов идваше
всяка седмица по един път. Аз лично никога не съм нанасял побоища, нито
съм убивал. Те умираха от тежък физически труд, слаба храна. Често се
избиваха помежду си. Десетина дни след като се прехвърлихме в лагера,
дойде Мирчо Спасов и ми каза: └Това са най-непоправимите криминални
престъпници Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно,
при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!■
Мирчо Спасов знаеше, че умират хора, но не вземаше решение. Това е било
известно и на Георги Цанков. Никакви дисциплинарни наказания не са
налагани, защото нямаше правилник. Нямаше норми. Ние изпълнявахме само
нарежданията от горе.■
Човекът на Държавна сигурност в лагера Николай Газдов добавя:
└Всички заповеди на задържани бяха подписани от Мирчо Спасов, нямаше
прокурорски подпис или подпис на вътрешния министър. Заповедите за
въдворяване бяха за срок от 1 година. Задържаните бяха само криминално
изявени лица, поне така пишеше в справките им. Рядко получавахме след
това заповед за освобождаване.■
Самият Мирчо Спасов при разпитите изпада в противоречие. Веднъж
твърди, че като най-млад заместник-министър в МВР му е разпоредено да
създаде лагера, а друг път - че министър Цанков му е дал задача да
отговаря за лагера, след като той вече е функционирал. По това време
като заместник-министър по линия на ДС той отговаря за две централни
поделения и няколко служби, между които отделение └Въдворяване и
изселване■, под. 0789-София, към което се водят лагерите и изселванията.
Според Спасов смисълът от създаването на лагера е бил там да се изолират
най-опасните за обществото хора. Неговата защитна тактика е да отрича
всичко: └Указания да се бият и убиват хора никой на никого не е давал.
До мен са стигали доклади от отделение └Въдворяване и изселване■, че в
лагера има чести сбивания между самите лагеристи. Сигнали охраната да
упражнява насилие не съм имал. Аз лично не съм изпращал лагеристи.
Възможно е по изключение по предписание лично на министъра, главния
прокурор или други ръководни кадри и аз да съм се подписвал под
документи. Изселванията и изпращането в лагера бе работа на отделение
└Въдворяване и изселване■. Знам, че в лагера се изпращаха само
криминално проявени лица. Допускам, че са изпращани лагеристи и по
политически причини, но това е ставало, като са били криминално
охарактеризирани от съответните служби. Началникът на └Въдворяване и
изселване■ полк. Чакъров ми докладваше лично за смъртните случаи. Имаше
доста починали, но в МВР преценихме, че това е нормална смъртност. До
мен не са стигали сигнали за доказани убийства. За всеки смъртен случай
на мен ми е докладвано с медицински акт и прокурорско постановление. По
указания политически задържани в лагера не трябваше да има.■ Като се
изключи темата за убийствата и побоищата, тези твърдения на Мирчо Спасов
не се подкрепят от никого и увисват пред прокурора.
└Изселването и въдворяването в ТГ беше административна мярка, а не
изтърпяване на наказанието. Не ми е известно да са пращани политически
лица. Предложенията за въдворяване се подписваха от Мирчо Спасов и
главния прокурор Иван Вачков■, посочва при разпита през 1990 г. Семко
Ковачев, наследил Делчо Чакъров като началник на отделение └Въдворяване
и изселване■ -ДС при МВР.
Мирчо Спасов признава единствено, че е нареждал режимът да бъде
строг, без да е давал писмени заповеди за това. Всъщност той се превръща
в едноличен шеф на лагера и още при създаването му се разпорежда така,
че никой друг освен него и окръжните началници на МВР в Плевен и Ловеч
да няма достъп до адското място. За това свидетелства и първият секретар
на Окръжния комитет на БКП в Ловеч по това време Дочо Шипков: └През 1960
г. лично при мен идва Мирчо Спасов и ме уведоми, че в лагера са
настанени престъпници и хулигани и затова режимът е строг. Каза още, че
лагерът бил на централно подчинение на МВР. Препоръча ние да не се
интересуваме и да не се месим в работата на лагера.■
Въпреки че всички по-важни свидетели от лагерната администрация
насочват показанията си срещу него, Мирчо Спасов продължава да търси
изход в колективната отговорност. └Това, че съществуваше лагерът в
Ловеч, се знаеше много добре от ПБ на ЦК на БКП и от ръководните и
партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания
имаше изказвания, че лагерът в Ловеч е внесъл порядък в страната■,
заявява Спасов на втория си разпит на 4. IV. 1990. На 28. IV. 1990 той е
привлечен като обвиняем за убийствата край Ловеч. Формулировката е, └че
умишлено е склонил длъжностни лица от Трудовата група - Ловеч, Цвятко
Горанов и Николай Газдов сами и в съучастие с други лагерници да
умъртвят повече от едно лице■.
Притиснат до стената, бившият зам. вътрешен министър продължава да
отрича обвиненията и заявява: └Не се признавам за виновен и не съм
подбуждал никой. От всички, включително и от Тодор Живков, се знаеше, че
режимът в лагера е много строг и, бих казал, суров. Указания за този
режим се даваха от ръководството на МВР и от ПБ. Тези указания се даваха
директно на мен от министър Цанков. Аз ги съобщавах на отделение
└Въдворяване и изселване■ в лицето на началника му Семко Ковачев, а
оттам те достигаха до лагера. Директни указания за режима в лагера на
ръководството му не съм давал.■ Някогашното страшилище за въдворените се
опитва по всякакъв начин да омаловажи ролята си: └Такъв тежък режим бе
създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това
време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически
престъпник и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше
виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, а бях само един
изпълнител.■
(Из новата документална книга за прекращаването на съдебните процеси за
комунистическите концлагери в България: Христов, Хр., ⌠Секретното дело
за лагерите■, София, 1999, стр. 17-24)