Целта на живота
Радио за личностно развитие ChangeWire
Целта на живота - Екнатх Еасваран:
Голяма част от нашето отегчение и безпокойство произхождат от това, че
не сме намерили никаква посока в живота си. Приличаме на момичето,
което в съботната вечер си е облякло най-хубавите дрехи, но не знае
къде може да ги покаже. Бих искал да го изразя така – повечето от
това, което наричаме цели, всъщност не са никакви истински цели,
защото не ни предават всеобхватното чувство за смисъла на живота. Ако
обаче се стремим към една цел от изключително значение, ще забележим,
че много от проблемите ни се решават от самосебе си. Виждаме всичко
отново в неговата истинска перспектива. Знаем как да използваме
времето си, какво да правим с енергията си и става леко да вземаме
многото малки решения, с които всекидневието ни сблъсква...
...
За голямото мнозинство от хората волята действа само на повърхността
на съзнанието. Ние нямаме влияние върху това, което се случва в
дълбоките пластове на съзнанието, където лежат корените на повечето от
нашите проблеми. Можем обаче да се научим да задълбочим силата на
волята и да я усилим безкрайно. Човек само трябва да види как
тежкоатлетите показват мускулите си на плажа /на майчиния ми език това
се нарича – “да оставиш жабите по кожата ти да подскачат”/ .
Подсилването на волята има много общо с развитието на мускулите – една
неизползвана воля атрофира, само редовно използваната вътрешна сила
става по-силна. Когато Исус ни учи, че трябва да се молим “Да бъде
Твоята воля”, той иска да ни напомни, че чрез преодоляването на
себелюбието си и пристрастяването към себе си можем да се преобразим в
инструмент на божията воля.
...
Милостта може да достигне хората още в съвсем млади години и под
различни форми. За някои тя се проявява като дълбоко неспокойствие,
защото човек не може да е доволен с това да живее на повърхността на
съзнанието си. Често се показва обаче като недоволство от досегашния
начин на живот, от досегашните личностни взаимоотношения или направо
от себе си. Колко често вече съм чувал – “Просто не мога повече да се
понасям!” Това за мен е знак, който обещава много. Защо трябва да сме
доволни от сегашното си състояние, когато носим в себе си огромни
резерви на сила и мъдрост?
Най-напред опитват вероятно повечето хора да утолят неспокойствието си
чрез смяна на работното място, промяна в стила на живот или далечни
пътувания. Най-накрая обаче забелязват, че не намират никакво
освобождение, ако не се обърнат към себе си и не придобият контрол
върху собственото си Аз. Когато някакъв вид недоволство ни води до
това да се обърнем към себе си и да започнем да упражняваме духовния
си живот, това е сигурен признак на милостта.
Често неспокойствието ни води до приключения от всякакъв вид, които
приемаме като ново предизвикателство да премерим силите си. Но щом
едно приключение е издържано, търсим още по-възбуждащо. Това е мотивът
за много алпинисти. Спортът им е напрягащ и опасен. Но точно
изискванията за концентрация и отговорност преобръщат трудностите и
усилията в радост. Това показва, че зовът към себе си може да е
прикрит дори в търсенето на приключения. Когато потеглим да пътуваме
през морето на духа, ще намерим предизвикателството, което ще постави
на изпитание издръжливостта ни за цял живот...
http://portal.changewire.info/index.php?option=com_content&task=view&id=38&Itemid=1
УПРАЖНЕНИЕ КАК ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЧУДЕСНО
Ричард Бендлър:
http://portal.changewire.info/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=9
Не бъди прекалено изненадан, ако установиш, че си започнал да се
чувстваш чудесно абсолютно без причина.
http://portal.changewire.info/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=9